Някога отдавна, живяла в едно село девойка. По стар славянски

...
 
Някога отдавна, живяла в едно село девойка. По стар славянски
Коментари Харесай

Притча за свекървата и снахата

   pritcha za svekarvata i snahata

Някога от дълго време, живяла в едно село госпожица. По остарял славянски бит, след сватбата, тя отишла да живее в дома своя брачен партньор. Но там й било доста неуютно, а свекървата й непрекъснато я поучавала и упреквала за всичко.
Минало време, а младата жена напълно се изнервила от това общуване. Една заран, тя се упътила към локалния баяч, който живеел в края на гората.

- Какво те води при мен, хубавице? Магия за мъж ли ще искаш?
- Аз своя си мъж го обичам, само че с майка му да разделям един покрив към този момент не устоявам.
- И какво искаш от мене?
- Моля те, да ми окажеш помощ. Дай ми някакви билки, с цел да я отровя.
- На това ли ще градиш щастието си? Е, както искаш. Жал ми е за тебе. Ето, давам ти тая запарка. Всяка заран ще вариш от нея чай на свекърва си. Но желая нещо да те съветвам.
- Кажи, приказва ми, всичко ще извърша, единствено по-скоро да се избавя от тая змия.
- В нашето селце всичко бързо се научава. Ще те заподозрат. И по тази причина, поучавам те да промениш своето отношение към свекърва си. Бъди ласкава, приветлива, усмихвай се. Още не доста дълго ще се измъчваш.

Младата жена по този начин и направила. Още преди петлите да пропеят, тя ставала, замесвала самун, палила печката, приготвяла каша и правила отровна запарка на свекървата си. А след това ласкаво я подканяла да пийне от чудния чай. Започнала да се обръща към нея с " мамо " и да я слуша за всичко. На мъжът й никак не се харесало, какъв брой се сближили дамата му и майка му. А свекървата просто заобичала своята снаха.
И ето – тича тя още веднъж при знахаря, пада на колене пред него и със сълзи на очи го моли:

- Помогни ми, старче, от сърце те апелирам. Ти всичко можеш да сториш. Дай ми противоотрова, доста чай направих на своята свекърва. Ще почине. А ми стана като майчица родна.
- Успокой се, блага. Няма да почине. Дадох ти ароматни треви, от които да й вариш апетитен и потребен чай. Ядът и отвората бяха в твоето сърце, само че любовта ти оказа помощ да се избавиш от тях.

***

Източник и фотография Журнал Клубер

Източник: webstage.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР